КВ - 1

(1939 - 1943)

След разочарованието от многокуполният тежък танк тип Т-35, съветските танкови инженери започват да чертаят нови планове за нова машина, която да заеме мястото на Т-35 като тежък танк за съветската армия.

Няколко добри дизайна били предложени, няколко дори след като танкът достигнал тестване на прототипа. Всички модели разполагали с дебела броня, торсионно окачване, широки вериги а частите им били свързани чрез заварка. Един от най-добрите дизайни бил СМК, който намалил броя на кулите на Т-35 на две, като поставил във всяка по едно оръдие - съответно 76,2 мм и 45 мм. Когато първите два прототипа били поръчани било взето решение един от тях да бъде конструиран само с един купол, за сметката на втория купол била удебелена бронята на танка. Този нов дизайн по-късно станал известен като танк КВ. По-ниското шаси и единственият купол позволили на инженерите да удебелят бронята на танка така, че тя да остане в допустимите лимити.

По времето на Зимната война, СМК, КВ и трети вид, Т-100 на тези танкове били тествани в бойни условия. Дебелата броня на КВ се оказала изключително устойчива срещу Финландските противотанкови оръжия. В това отношение КВ имал ясно предимство над другите два типа. Скоро след това танкът бил пуснат в производство в две версии - оригиналният танк със 76,2 мм оръдие получил названието КВ-1, освен него обаче започнало и производството на по-тежък негов събрат, при който били използвани всички основни части на КВ-1, единствената промяна била оръдието - 152 мм гаубица. Заради големината на оръдието се увеличила и височината на купола, а така и на целия танк. Този втори тип по-късно станал известен като КВ-2.

Силата на танковете КВ била в бронята, която дълго била непробиваема за всякакъв вид противотанково оръжие. Освен това танкът разполагал със сравнително добро оръдие, а също така безпроблемно се справял с пресечен терен. Танкът обаче имал и няколко големи недостатъка. Трансмисията му била твърде стара и често се повреждала, самият танк бил труден за управление. Отвътре погледът навън бил ограничен. Освен това тежестта 45 тона правела танка изключително тежък и труден за маневриране. Танкът трябвало да търси подходящ мост, който би издържал теглото му за да прекоси река. КВ не разполагал с шнорхелна система, което изключително затруднявало преминаването на реки с този тежък танк (по този начин било възможно само по мост). По-късните модели на танка били с удебелена броня, но двигателят оставал същия. Заради това танкът ставал все по-бавен. Освен това главното му оръдие останало 76,2 мм, което след време го правело неадекватен срещу новите немски танк.

През 1942 година германците вече разполагали с много дълги 50 милиметрови и 75 милиметрови оръдия, които се оказали ефективни срещу танкът КВ. По този начин танкът вече не бил неунищожим. КВ-1 също така бил лесна плячка за немските нападателни бомбардировачи като Henschel Hs 129, чийто оръдия тип MK 101 могли да пробият бронята на танка без проблем. Скоро последвал и проблемът с главното оръдие на танка. Освен, че било носено от по-евтините, по-бързи и по-малки танкове Т-34, то постепенно ставало все по-неефективно срещу новите версии немски танкове. През 1943 година било решено, че това оръдие не може да пробие предната броня на немския танк "Tiger". Освен това КВ-1 бил по-скъп за производство отколкото Т-34 и така постепенно неговите предимства скоро престанали да покриват неговите недостатъци.

Въпреки това, заради добрите си качества в началото на войната, КВ-1 бил избран като един от малкото танкове да продължи производството си след съветската реорганизация на танковото производство.

Когато производството му било пренасочено в уралския комплекс "Танкоград", КВ-2 престанал да се произвежда. Докато неговите показатели били впечатляващи на хартия, неговият дизайн на бавен унищожител на бункери бил все по-малко използваем в тази високо мобилна война. Освен това известни проблеми на танка причинявал неговият тежък купол. КВ-2 в крайна сметка станал един от най-рядките съветски танкове (в периода 1940 - 1941 били произведени само 250 броя).

С течение на войната бронята на КВ-1 започнала да се подобрява, което трябвало да компенсира увеличената ефективност на немските противотанкови оръжия. Кулминацията на това станал моделът КВ-1 от 1942 известен още като КВ-1Ц. Този модел имал много дебела броня, но двигателят му не бил подобрен. Танкистите често се оплаквали, че въпреки че били добре защитени, тяхната мобилност била ограничена, а огневата мощ на танка била колкото на Т-34.

Като отговор на критиката от страна на танкистите, нов, по-лек танк тип КВ-1 бил изработен. По-късно станал известен като КВ-1С. Разполагал с по-тънка броня и по-малък купол, компенсация, която трябвало да възвърне мобилността на танка. Важно било още едно подобрение по дизайна на танка - той разполагал с първия за съветски танк командирски купол с възможност за поглед на всички страни. Изтъняването на бронята на танка повдигнало въпроса защо въобще е произвеждан, като постепенно имал същите качества като по-евтиния Т-34. Съветската програма за тежки танкове била спряна в средата на 1943 година.

Появата на немският танк "Panther" през лятото на 1943 убедила Червената армия да направи сериозно подобрение на танковите си войски за първи път от 1941 година. Съветските танкове се нуждаели от по-големи оръдия за да могат да се справят с увеличаващият се брой танкове "Panther" и "Tiger".

Подобрението на КВ-1С станало известно като КВ-85 или обект 239. Това всъщност представлявал танк КВ-1С с нов купол, специално създаден за да побира в себе си оръдието
D-5T (85 мм). Същото оръдие използвали СУ-85 и Т-34-85. Заради големите заявки за това оръдие бил намален и броят на произведените танкове КВ-85. В крайна сметка само 148 танка КВ-85 били произведени в края на 1943 и началото на 1944 година. Производството на КВ-85 било спряно след като през пролетта на 1944 година в масово производство влязъл танкът
ИС-2.

Технически данни:

КВ - 1

Arxion © 2007 - 2011